Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов, известен като Пейо Яворов, е български поет и революционер, член на ВМОРО, смятан за един от най-влиятелните поети за своето време. Роден е в град Чирпан на 13 януари, 1878 година. Също като Славейков завършва образованието си в Пловдив и членува в литературен клуб „Мисъл“. Но преди да влезе в клуба, Пейо членува във ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация) като редактор на списания и по-нататък като четник.

Подобно на колегата си  Пенчо Славейков, той работи в Народната библиотека в София, преди да напусне работата си, за да се отдаде на ВМОРО. Когато избухва Балканската война, той заминава на фронта начело на партизанска чета, съставена от девет души. Награден е с орден „За храброст“. През 1913 неговата любима Лора Каравелова, дъщеря на Славейковия приятел Петко Каравелов, се самоубива, което Яворов понася и прави неуспешен опит за самоубийство. Обаче последващия го опит следващата година е успешен и Пейо Яворов умира на 29 октомври 1914, в София.

Яворов оставя значителна следа в българската лирика, заради което е считан за един от най-значимите поети за двадесети век.